От страница на сцена (с Василена Радева)

Все още сме будни, защото нямаше как да не си поговорим с част от екипа зад най-голямото литературно събитие в България – Софийския международен литературен фестивал, който от година на година се разраства и а-ха скоро да достигне големите си европейски братя и сестри. Хванахме Василка Ванчева и Дария Карапеткова малко след поредното успешно издание, за да ни разкажат подробности от кухнята – как избират гостите и темите, какво планират и за какво си мечтаят, как се комуникира със световноизвестни писатели и още. Наша част няма поради специалността на епизода.

Вечна памет за Христо Карастоянов – част от книгите му са налични тук

Някои от книгите, авторите, организациите и институциите, които споменаваме:

• „Деликатесен труп“ от Агустина Бастерика в превод на Лилия Добрева, изд. „Рива“ 
• „Перспективата изкуствен интелект“ от Артур Кордон, изд. „Изток-Запад“  
• „Четвърто крило“ от Ребека Ярос в превод на Мариана Христова, изд. „Сиела“
• Нова асоциална поезия 
• Асоциация „Българска книга“ 
• Факултет по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ 
• Франко Морети / Ирса Сигурдардотир / Амели Нотомб / Лейла Слимани / Георги Господинов / Дача Мараини / Алберто Моравия / Нарине Абгарян / Лидия Димковска

Новините за тазгодишното издание на Софийския международен литературен фестивал ще се появят тук и тук 

Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com

*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 3.0 License

Алилуя, събудихме се тъкмо на Деня на народните будители, за да ви поднесем този епизод, посветен на опазването на така ценните ни книжици. В него ви срещаме с професионалния реставратор и консерватор на печатни издания, ди джей и скейтър Досю Амуджев. Как и защо е решил да стане реставратор на 50 години, как се възстановява и как се окепазява една книга, кои са най-ценните издания, минали през ръцете му, и още в разговора с него. Преди това, в нашата си част, обичайните ни словесни изблици са посветени на пътуваща сянка, пътуващ Светослав и писма до една госпожа. Бонус: казваме нещо, което си заслужава (и все още е актуално).

Някои от книгите, които споменаваме:

• „Пътуване по посока на сянката“ от Яна Букова, изд. „Жанет-45“
• „Поезия, проза, интервюта“ от Джон Ленън в превод на Калина Филипова и Георги Рупчев, изд. „Народна култура“ (поздравления за лауреатите на нашето предизвикателство - Ива Попова, Мария Янкулова и Мирослава Дачева)
• „Двете Америки: До Чикаго и назад/Другата Америка“ от Алеко Константинов и Светослав Минков, изд. „Изток-Запад“
• „Българинът по света в началото на XX век“ от Данил Руевски, Христо Н. Соколов, Ради В. Радев и Антон Бозуков; съставител: Румяна Пенчева,  изд. „Кибеа“
• „Скъпа госпожо Шуберт…“ от Ева Липска в превод на Вера Деянова, изд. „Издателство за поезия „Да“
• „История на изкуството в дванадесет тома“ от Николай Райнов,  изд. „Стоян Атанасов“
• „Сто години самота“ от Габриел Гарсия Маркес в превод на Румен Стоянов, изд. „Лъчезар Минчев“
• „Чувствителният разказвач“ от Олга Токарчук в превод на Силвия Борисова и Крум Крумов, изд. „ICU“
• „Творение в черно“ от Маргьорит Юрсенар в превод на Красимир Мирчев, изд. „Профиздат“
• „Това не е краят на книгите“ от Умберто Еко, Жан-Клод Кариер и Жан-Филип дьо Тонак в превод на Силвия Колева, изд. „Ентусиаст“
• „Цивилизация на зрелището“ от Марио Варгас Льоса в превод на Людмила Петракиева, изд. „Колибри“
• „Шемет на скептицизма“ от Емил-Мишел Чоран в превод на Красимир Мирчев, изд. „Изток-Запад“
• „Проскинитарион (Пътеводител из светите места в Йерусалим)“ от Христофор Жефарович

Viber канал „Поезия на крак“, създаден и куриран от Албена Тодорова

Ето ги и стихотворенията от Ева Липска в превод на Вера Деянова:

Огледало

Скъпа госпожо Шуберт, случва се да видя

в огледалото Грета Гарбо. Все повече прилича 

на Сократ. Причината е може би пукнатина в стъклото.

Пропукалото се око на времето. А може да е само от звездата, 

която лае в местния бездарен водевил.

Глупостта

Скъпа госпожо Шуберт, от дълго време 

наблюдавам глупостта. Световен бестселър. Опъва 

мишци в токсичния салон. Степер. Гири.

Щанги. Уверена в себе си кондиция. Съществувала е 

още преди да се роди. Свещената икона 

мускули. Бъбрива като пискюл от думи 

над хроничен допинг.

Език

Скъпа госпожо Шуберт, пиша Ви на полски.

Странен език. Залепва за небцето.

Налага се непрекъснато да се превежда 

на чужди езици. Понякога е с невзрачен дъх и има вкус 

на апатична горчица. Случва се да се развърже 

в любовта. Помните ли онзи лексикален 

световъртеж, когато тичахме по плажа, а дъждът 

отмиваше останките от говор по устата ни?

Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com

*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 3.0 License

Честит юли с този жежък епизод на подкаста! В него си говорим за литературните награди с поетесата и литературен критик Амелия Личева и писателката Йоанна Елми в опит да разберем как точно се дават тези награди, какви хора ги дават, кои книги ги заслужават, какво е да си в жури за награди, защо в България обсъждането на литература е така гальовно и всички взаимно се дундуркат, и още в интервюто. Преди това, в нашата част, е още по-жежко, защото нищим четива от смът/еротичния спектър и четем възхитително огнено стихотворение от 18-ти век. Приятно слушане!

Някои от книгите, които споменаваме:

• „Крадецът на целувки“ от Л. Дж. Шен в превод на Евелина Пенева, изд. „Сиела“
• „Пънк 57“ от Пенелъпи Дъглас в превод на Мария Иванова, изд. „Сиела“
• „Крадецът на праскови“ от Емилиян Станев, изд. „Сиела“
• „Адските машини за желания на доктор Хофман“ от Анджела Картър в превод на Ангел Игов, изд. „Алтера“
• „Любовникът на лейди Чатърли“ от Д. Х. Лорънс в превод на Иван Шекерджиев, изд. „Труд“
• „Кървавата шапчица“ от Анджела Картър в превод на Ирина Цанова, изд. „Сиела“
• „11 000 камшика. Или похожденията на един принц“ от Гийом Аполинер в превод на Атанас Сугарев, изд. „Колибри“
• List of the Lost от Мориси
• „Кротките“ от Ангел Игов, изд. „Жанет-45“
• „Времеубежище“ от Георги Господинов, изд. „Жанет-45“
• „Опашката“ от Захари Карабашлиев, изд. „Сиела“
• „Балада за Георг Хених“ от Виктор Пасков, изд. „Сиела“
• „Стълп от прах“ от Борис Христов, изд. „Рива“
• „Край морето“ от Абдулразак Гурна в превод на Владимир Полеганов, изд. „Лабиринт“
• „Избрани есета“ от Хосе Луис Борхес в превод на Анна Златкова, изд. „Колибри“
• „Вълшебната планина“ от Томас Ман в превод на Тодор Берберов, изд. „ICU“
• „Под игото“ от Иван Вазов, изд. „Захарий Стоянов“
• America and Americans and Selected Nonfiction от Джон Стайнбек

Епизода на „Бележка под линия“ за наградите за превод може да чуеш тук

Предложенията на Стефан Русинов за промени в статута на Национална награда „Христо Г. Данов“ са тук

Повече информация за инициативата на Йоанна „След часовете“ ще намериш тук

Ето го и стихотворението „Тигърът“ от Уилям Блейк в превод на Спас Николов:

Тигре, Тигре, жива жар,

лумнал полунощен звяр,

кой ум вечен разчерта

твойта стръвна красота?

Кой ти взора разгоря?

Кой си с огъня игра?

Кой издън юдол дълбок

смя да литне на възбог?

Кой пресука с две ръце

твойто жилесто сърце?

То на длан ли затуптя?

И нима не трепна тя?

Чий бе чукът? Кой кова

кръвожадната глава?

Кой те в жупела с ръжен

шари, ужас нажежен?

Стрелометните звезди

като плувнаха в сълзи,

кой със смях твори те? Кой?!

А, Агнеца? Пак ли той?

Тигре, Тигре, жива жар,

лумнал полунощен звяр,

кой ум дързък разчерта 

твойта стръвна красота?

Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com

*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 3.0 License

Добре дошли в специалния ни епизод, посветен на легендарния поет и музикант Димитър Воев, чието творчество продължава да ни вълнува, възпитава и обогатява и до днес. Как и защо създаденото от Воев устоява на теста на времето и намира все повече нови почитатели, как е писал стиховете си, кои са били любимите му книги и автори, как близките му поддържат литературното му наследство и ще има ли най-сетне балет по негови текстове ще научите в интервюто със съпругата му Нели Воева и близкия му съратник Пенчо Попов-Чугра. Направихме този епизод, защото вярваме, че творчеството на Димитър Воев е феномен в родното литературно поле, и бихме искали повече хора да го опознаят и оценят. Както във всяка специалка, нашите брътвежи са минимални. Приятно слушане!

Специално благодарим на г-н Петър Миланов, председател на фондация „Димитър Воев - Нова Генерация“. 

Някои от книгите, стиховете, песните и събитията, които споменаваме:

• „Непрочетено“ от Димитър Воев, съставител: Димитра Воева; изд. „Парадокс“ 
• Част от колекция - театрално-музикален пърформанс по текстове на Димитър Воев; драматизация и постановка - Иван Юруков
• „Сидхарта“ от Херман Хесе в превод на Любомир Илиев, изд. „Захарий Стоянов“
• „Богомилски легенди: Страници из летописите на света“ от Николай Райнов, изд. „Виделина“
• „Богомилското учение“ от Антон Глогов, изд. „Мария Абаджиева“
• „Махабхарата“ от Кришна Дхарма, изд. „Вита Рама“
• „Бхагавадгита“ в превод на Владимир Левчев, изд. „Захарий Стоянов“
• Франц Кафка / Петър Дънов / Боян Бонев
• Wozzeck и Чугра - Песен за труда
• Wozzeck и Чугра - Соня и сала
• Нова генерация - Само двама
• Нова генерация - Градината на света
• Нова генерация - Joyful Company
• Нова генерация - Танцът на машинописката
• Нова генерация - Прилепът
• Нова генерация - Част от колекция
• Нели Невен - Миражи
• Нели Невен - Някой, когото обичам

И поемата на Димитър Воев, която четем:

Отвъд смъртта

Кажи имената

на твойта игра,

създадена в моята 

детска кутия.

До утре ще бъда

твой верен слуга,

а после нагоре

ще се издигна. Сам.

Аз виждам отвъд смъртта

за себе си и мен.

Природата чука 

на мойта врата.

С усмивка перверзна

крилете ми вдига.

Така ще прекараме

                      вечерта,

обвити в кълбото

на древните сили в любовта.

Когато достигнах ръба на скалата,

наведох се и видях кръга,

във който империи черни и златни

летяха под мен сега.

Едно малко бяло

над мен се усмихна и каза: „Време е!“. 

Добре, идвам с вас.

Премахвайки времето.

Кафеза на моите спомени

бързо отключих, защото ненужни са.

Изпразних старата кошница, която бях

самата аз.

Отново едно малко бяло

над мен се усмихна и каза: „Не се бави!“.

Добре, идвам с вас,

убивайки времето.

Аз виждам отвъд смъртта.

Не мога без теб в нощта.

Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com

Музиката в епизода е „Тъмна земя“ на група „Нова генерация“ и я използваме с любезното съдействие на Нели Недева-Воева.

Епизодът е посветен на Марин Бодаков.

Докарахме го до номер 20, с който се докарахме до пълно поетично опиянение с подкрепата на поетите Силвия Чолева и Стефан Иванов. Какво нещо е поезията, защо ни е, какъв би бил животът ни без нея, защо едни стихотворения стават, а други – не, защо поетите ги знаем, но не ги четем, кои са ключетата, отключили поезията у нашите гости, и какви стихотворения ни четоха, чуйте в интервюто. Преди това, в нашата част, бърборим за автобиографията на Бунюел и биографията на Карън Карпентър, а после си спретваме смутно предизвикателство, за което, вероятно, предстои да съжаляваме. Поетична рубрика този път няма, за да не ви стане лошо. 

Блогът на Стефан Иванов е тук

Някои от книгите, поетите, стиховете и събитията, които споменаваме:

• „Последен дъх“ от Луис Бунюел в превод на Нина Венова, изд. „Колибри“
• Little Girl Blue: The Life of Karen Carpenter от Ранди Шмид
• „Инстинкт за неприспособимост“ от Георги Рупчев, изд. „Военно издателство“
• „Махабхарата“ от Кришна Дхарма, изд. „Вита Рама“
• „Одисея“ от Омир в превод на Георги Батаклиев, изд. „Захарий Стоянов“
• „Плътта на Дзен, костите на Дзен“, съставител: Пол Репс; превод на Крум Ацев, изд. „Кибеа“
• „Тъмно пристанище“ от Марк Странд в превод на Катя Митова, изд. „Общество „Алеко“
• „Смъртта още празнува живота“ от Нели Закс в превод на Любомир Илиев, изд. „Издателство за поезия „Да“
• „Триумфът на Ахил / Дивият ирис / „Медоулендс“ от Луиз Глик в превод на Надежда Радулова и Калоян Игнатовски, изд. „Издателство за поезия „Да“
• „Преди да се затворят времената“ от София Бранц, изд. „Издателство за поезия „Да“
• „Безсъдбовност“ от Имре Кертес в превод на Светла Кьосева, изд. „Жанет-45“
• „Фуга на смъртта“ от Паул Целан в превод на Калина Димитрова
• „Смъртта на Тибалт“ от Георги Рупчев
• „Оланда“ от Рафал Вояшински в превод на Лъчезар Селяшки, изд. „Ерго“
• „Старата“ от Рафал Вояшински в превод на Вера Деянова, изд. „Ерго“
• „Всичко това можеше да е твое“ от Йосефине Клоугарт в превод на Мария Змийчарова, изд. „Аквариус“
• Изложба на Станислав Памукчиев: Преминаване - траектории във времето

Казваме по някоя дума и за Ани Илков, Екатерина Йосифова, Емили Дикинсън, Валери Петров, Йордан Радичков, Блага Димитрова, Иван Методиев, Константин Павлов, Иван Теофилов, Илко Димитров, Мария Вирхов и Захари Захариев.

Епизодите на You're Wrong About за Карън Карпентър са тук и тук

Рецептата за мартини на Луис Бунюел в превод от френски на Нина Венова:

Един ден преди идването на гостите слагам всичко необходимо в хладилника: чашите, джина, шейкъра. Имам термометър, с който се уверявам, че температурата на леда е към двайсет градуса под нулата.

На другия ден, когато приятелите ми са дошли, вземам всичко каквото ми трябва. Върху много твърдия лед най-напред сипвам няколко капки „Ноаи-Прат“ и кафеена лъжичка ангостура. Разбърквам, после изсипвам. Запазвам само леда, със съвсем лека следа от двата аромата, и върху леда наливам чистия джин. Разбърквам още малко и поднасям. Това е всичко, но по-добро не може да бъде. 

И стихотворенията, прочетени от нашите гости:

Некролог от Ю Дзиен в превод на Веселин Карастойчев

еди-кой си починал

некрологът му е залепен на вратата на службата

бяла хартия, черни йероглифи в калиграфски стил 

оформени като официален документ

изреждат как бил ръководител на едно нещо

заместник-председател на второ

постоянен член на трето

отговорник на четвърто

член на президиума на пето

кой е бил той

какви неща е вършил в своя целеустремен живот

разстрелвал ли е някого

изживявал ли е любовен роман със студентка

каква марка цигари е пушил

отгоре или отдолу е била любимата му поза в леглото

колко пъти е ставал баща

чий заклет враг е бил

от рак ли е умрял, или от наркотици

за тези неща няма и дума

Отстранеността на Телемах от Луиз Глик в превод на Калоян Игнатовски

Когато бях дете и наблюдавах живота на родителите си,

знаете ли какво си мислех?

Мислех си - сърцераздирателен. 

Сега си мисля - сърцераздирателен, но и безумен.

Също и много смешен. 

Брястове от Луиз Глик в превод на Калоян Игнатовски

Цял ден се опитвах да разгранича нуждата от желанието.

Сега изпитвам само тъмното чувство на горчива тъга към нас,

строителите, рендосвачите на дървесината.

Тъй като се взирах внимателно в тези брястове и

видях процеса, който предизвиква извиването.

Неподвижното дърво е изтезание 

и разбрах, че от него друго няма да излезе.

Освен изопачени форми.

Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com

*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 3.0 License

Ето го епизод 19! Извадихме страшен късмет със страшни гости по страшна тема: не-пип-че-бум-чe-пляс а.к.а литературната критика в нашата мила територия. Каква е задачата на критиката, какви трябва да са литературните критици, защо няма добра текуща критика, защо никой не смее да скастри българските автори и защо издателите не ги е грижа за критиците, какво мислят професионалистите за любителската критика и защо като цяло литературата ни е в унес? По всички тези въпроси си говорим откровено с Олга Николова и Митко Новков. Епизодът е по-дълъг от обикновено, но разговорът си струва всяка минута.

В нашата част: Мишо за пореден път успешно се е сборил с адски дебела, но за сметка на това адски завладяваща книга, посветена на края на Руската империя, а Вил има вземане-даване с една от първите български анархистки, големия и непрежалим Дейвид Фостър Уолъс и човеколюбивия Дани Радичков. В „Пет минути поезия, че да не ви стане лошо“ четем стихотворение на Марк Странд (вижте го по-долу в бележките).

ВАЖНО! 10/42: Отворено писмо от преводачи на художествена литература Прочете и разпространете! 

Важна бележка: Един месец след излизането на писмото единствените пичовски издателства, изказали открита подкрепа за спасяване на преводаческата професия, са „Лист“, „Жанет-45“, „Фама“ и „Точица“. Благодарим им <3

Някои от книгите и статиите, които споменаваме:

• „Империята трябва да умре“ от Михаил Зигар в превод на Здравка Петрова, изд. „Жанет-45“
• „Спомени от лагерите“ от Цветана Джерманова, изд. „Фараго“
• Brief Interviews with Hideous Men от Дейвид Фостър Уолъс
• Статия за Дейвид Фостър Уолъс в Rolling Stone
• „Навалица! Или 25 часа в град София“ от Йордан Д. Радичков, изд. „Жанет-45“
• „Частица от бурята“ от Марк Странд в превод на Катя Митова и Кристин Димитрова, изд. „Факел експрес“
• „Взаимносъдържания вещех: есета“ от Олга Николова, изд. „Сдружение „ПЕАН“
• The Pound Era от Хю Кенър
• Gnomon: Essays in Contemporary Literature от Хю Кенър
• „Въображението на знака“ от Ролан Барт в превод на Надя Дионисиева и Галина Меламед, изд. „Народна култура“
• „БАРТвежи“ от Митко Новков, изд. „Литературен вестник“
• „Професорско каре“ от Цочо Бояджиев, Калин Янакиев, Георги Каприев и Владимир Градев, изд. „Фоданция „Комунитас“
• Пример за добра рецензия: „Витгенщайн“ от Гай Давенпорт 
• „Цивилизации“ от Лоран Бине в превод на Владимир Сунгарски, изд. „Парадокс“
• Madame Bovary by Gustave Flaubert /translated by Lydia Davis/
• „Шестоднев“ от Йоан Екзарх, изд. „Наука и изкуство“
• „Животът - спомен за сън. Литературна анкета с Владимир Левчев“ от Боряна Владимирова, изд. „Издателски център „Боян Пенев“
• „Игра без финал“ от Георги Б. Геров, изд. „Жанет-45“
• „Империя“ от Кристиан Крахт в превод на Любомир Илиев, изд. „Лист“
• „На опера в стара София“ от Розалия Бикс в превод на Божан Тодоров, изд. „Проф. Марин Дринов“ и „Св. Климент Охридски“
• „Диалози“ от Ивайло „Noisy“ Цветков, изд. „Книгомания“
• „Дневник на чумата“ от Гонсало М. Тавареш в превод на Даринка Кирчева, изд. „Ерго“

Казваме по някоя дума и за Нортръп Фрай, Бернар Пиво, Марсел Райх-Раницки, Цветан Стоянов, Кирил Кръстев, Сирак Скитник, Георги Каприев, Иван Паспаланов, Елена Алексиева, Овидий и Конфуций.

Нещo, коeто си заслужава:

Дигитален литературен часовник

И стихотворението на Марк Странд в превод на Катя Митова:

Ядене на поезия

От крайчетата на устата ми тече мастило.

Няма по-щастлив от мен.

Аз ям поезия.

Библиотекарката не вярва на очите си.

Пристъпва с тъжен поглед и

крие ръцете си в роклята.

Стиховете са изядени.

Светлината помътнява.

По стълбите откъм мазето се качват кучета.

Идат оцъклени,

русоноги като огън от сухи съчки.

Библиотекарката, горката, ридае. Тропа с крака.

Нищо не разбира.

Когато падам на колене и близвам ръката ѝ,

тя изпищява. 

Аз съм нов човек.

Изръмжавам срещу нея, лая.

Лудувам радостно из книжната тъма.

Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com

*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 3.0 License

Честита нова среща, нова Коледа и Нова година! Ние пак сме тук, след малка скатавка, понеже сме хора и нямаме шефове. За подобаващ завършек на 2022 г. решихме да си поговорим с театралния режисьор Василена Радева за това как книгите оживяват на сцена. На какви предизвикателства се натъква един режисьор при превръщането на книги в постановки, как се създава театрален език, какъв е творческият процес, как се прави постановка с хора със специални потребности, къде е театърът за тийнове и още въпроси и отговори в интервюто. Преди това в нашата класическа част: какви книги ни избраха хората от Инстаграм и как ги понесохме, а в „5 минути поезия, че да не ви стане лошо“ Вилчето пламти по едно луксозно поетично тяло. Не е зле като за капак на една добра година за нашия подкаст. Чакаме ви догодина пак, а междувременно не се поддавайте на празнична треска и просто си отдъхнете като едни заслужили артисти.

Ето и някои от книгите и спектаклите, които споменаваме в епизода:

• „Керван за гарвани“ от Емине Садкъ, изд. „Фабер“; избрана за нас от @suzan_saamieva
• „Замъкът на шапкаря“ от Арчибалд Кронин в превод на Сидер Флорин, изд. „Фама“; избрана за нас от @lyutichushkibookclub
• „Доброжелателните“ от Джонатан Лител в превод на Георги Ангелов, изд. „Колибри“
• „Кървав меридиан“ от Кормак Маккарти в превод на Станимир Йотов, изд. „Пергамент прес“
• „Вълните“ от Вирджиния Улф в превод на Иглика Василева, изд. „Лист“
• „Прекрасният нов свят“ от Олдъс Хъксли в превод на Виолета Чушкова, изд. „Фама“
• „Из ‘Дневници в мерена реч'“ от Скриба, изд. „Пеат некогаш“. Все още го има и без футляр
• „Годината на осемте химии“ от Петя Накова, изд. „Жанет 45“
• „Пътеводител на галактическия стопаджия“ от Дъглас Адамс в превод на Саркис Асланян, Мая Десева, Владимир Германов и Росица Панайотова, изд. „Бард“
• „Идиот“ от Ф. М. Достоевски в превод на Иван Пауновски, изд. „Захарий Стоянов“
• „Електра тук и сега“, спектакъл на Паник бутон театър по Маргьорит Юрсенар, режисьор: Василена Радева
• „Майстора и Маргарита“ от Михаил Булгаков в превод на Лиляна Минкова, изд. „Кръг“
• „Малкият принц“ от Антоан дьо Сент-Екзюпери в превод на Валентина Бояджиева, изд. „Сиела“
• „Талант“ от Захари Карабашлиев, режисьор: Василена Радева; Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ - Плевен
• „Опашката“ от Захари Карабашлиев, изд. „Сиела“
• „Хоро“ от Антон Страшимиров, изд. „Захарий Стоянов“
• „Мислещите тръстики“, спектакъл, посветен на поезията на Миряна Башева; идея и постановка: Маргарита Младенова; Театрална работилница „Сфумато“
• Разнообразни произведения на Георги Господинов
• Поезията на Миряна Башева

Повече информация за проектите на Паник бутон театър ще намериш тук и тук. Билети за актуалния им спектакъл ще намериш тук

И стиховете на Скриба са тук, разбира се: 

Майсторства

Майсторството да вали,

          да капе,

да почуква по покрива

         празнично.

         Възбудата,

тихата радост да се събудиш рано,

в четири часа сутринта,

когато се зачеват думите и ритъма,

заедно със дъжда.

         Възбудата

тихата радост да си дъжд

и да почукваш

         по покрива

                мерно.

Повторение с ударения

Уважаеми читатели,

уважаеми слушатели,

зрители от всички страни,

социално смрежени—

              непротивовълшебствувайте !

Готов ли си?

Готов ли си

да се събудиш малък,

             малък и глупав,

и да започнеш всичко отначало?

Готов ли си

да се събуждаш рано,

             сутрин рано,

всеки път, като за първи път?

Готов ли си

да се събудиш смел

             и щедър?

Готов ли си,

добри юначе?

Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com

*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 3.0 License

Добърден! В този специален епизод на подкаста ви срещаме със съдържателя на единствената по рода си в България (че и в Европа) книжарница за една книга – писателя Йордан Д. Радичков. Как му е щукнала тази невероятна анти-бизнес идея, успява ли поне да излезе на нула, как подбира книгите, които да покани в книжарницата си, за какви други цели му служи тя и изобщо как минават часовете му с и без навалица на улица „Върбица“ номер 8 в София научаваме от зашеметяващия разговор с него. Предварително се извиняваме на всички за нашите некохерентни цвиления. Епизодът се отличава с елементи на абсурдност, но това не попречи да се получи пълен чук. Липсват нашите брътвежи в началото, което вероятно е за добро. Насладете се на този невероятен и стремителен разговор сега!

Някои от книгите, проектите и събитията, които споменаваме:

• „Сеч. Една възбуда“ от Томас Бернхард в превод на Александър Андреев, изд. „Атлантис-КЛ“
• „Процесът“ от Франц Кафка в превод на Димитър Стоевски, изд. „Нике“
• „Из ‘Дневници в мерена реч'“ от Скриба, изд. „Пеат некогаш“
• „Басейн Рай“ от Яна Лозева, фотокнига
• „На път“ от Мила Янева-Табакова
• „Ноев ковчег“ от Йордан Радичков и с илюстрации на Ива Димитрова, изд. „Нике“
• „ТВОРЕНИЯ“ от Велимир Хлебников, съставена от Георги Борисов и в превод на Бойко Ламбовски, Георги Борисов, Иван Тотоманов, Кирил Кадийски и Надя Попова, изд. „Факел експрес“
• „Нутрикула/Невъзможни действия“ от Мартин Атанасов, фотокнига
• „Природен индекс: част 1“ от Мартин Атанасов
• За омнибуса „Щрих и стих“ на Компот Колектив
• Яна Меламед за „Приключения на колело“
• „Навалица! Или 25 часа в град София“ от Йордан Д. Радичков, изд. „Жанет-45“
• „Империята трябва да умре“ от Михаил Зигар в превод на Здравка Петрова, изд. „Жанет-45“
• „Космонавтите само минават“ от Елица Георгиева в превод на Росица Ташева, изд. „Колибри“
• Произведенията на Евгени Минчев

One Book Bookstore е на ул. „Върбица“ 8 в София, тук и тук

Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com

*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 3.0 License

В този епизод се връщаме към генезиса и първия досег с книгите, без който, поне в нашия случай, подкастът изобщо нямаше да съществува. Компания в зашеметяващото пътешествие ни прави точният човек, а именно Вал Стоева, създател на сайта detskiknigi.com, учредител на Фондация „Детски книги“, майка на две деца, носител на званията „Рицар на книгата“ и „Посланик на библиотеките“ и радетел за повишаването на функционалната грамотност в страната. Има ли архитектура на детското четене, на какво се дължи развитието на българския пазар на детски книги, кои детски книги си заслужават, къде трябва и къде не трябва да се бъркат родителите, що за място е „Книгоходец“ и още толкова интересни въпроси намират своите отговори в суперприятния ни разговор.

И този път има наша част - в нея Вил попада на бисер на съвременната българска литература, Мишо потъва в борбата между скролването и книгите, двамата заедно промотират важни събития. В „5 минути поезия, че да не ви стане лошо“ четем сонет на човек, който е много известен, но не като поет (виж го по-долу).

Някои от книгите, които споменаваме:

• Reader, Come Home: The Reading Brain in a Digital World от Мериан Улф
• „Разкази: Том 2“ от Йордан Йовков, изд. „Дамян Яков“
• „Превъртане“ от Петър Денчев, изд. „Жанет-45“
• „Да отгледаш читател“ от Алисън Дейвид в превод на Мила Петрова, Фондация „Детски книги“
• „Хари Потър и даровете на смъртта“ от Дж. К. Роулинг в превод на Емилия Масларова, изд. „Егмонт България“
• „Натисни точката“ от Ерве Тюле, изд. “Funky Books”
• „Много гладната гъсеница“ от Ерик Карл, изд. “Funky Books” 
• „Пипи Дългото чорапче“ от Астрид Линдгрен в превод на Вера Ганчева, изд. „Пан“
• „Хамлет“ от Уилям Шекспир в превод на Александър Шурбанов, изд. „Изток-Запад“
• „Правата на читателя“ от Даниел Пенак в превод на Лиляна Минкова, изд. „Кръг“
• „Пчелите“ от Пьотр Соха в превод на Марина Огнянова, изд. „Дакелче“
• „Патиланско царство“ от Ран Босилек, изд. „Софтпрес“
• Събрани съчинения на Димитър Талев
• „За рева на лъва“ от Юрис Звирзгдинш в превод на Нева Мичева, изд. „Точица“
• „Защо госпожица Дора се научи да пече курабийки“ от Сотир Гелев, изд. „Ентусиаст“
• „Книгата като медия“ от Милена Цветкова, изд. „Ентусиаст“
• „Как се пътува със сьомга“ от Умберто Еко в превод на Вера Петрова, изд. „Колибри“

Препоръчани събития:

• Алея на книгата - София 2022: от 5-ти до 11-ти септември по бул. „Витоша“
• Нощ на литературата 2022: от 18 до 22 часа на 7-ми септември

Разходи се в платформата „Книгоходец“ тук

И сонета на Иван Мърквичка от сборника „Сонети“ на издателство „М - Микропринтинг“ в превод от чешки на Мария Генова:

Разсъмване

Разсъмването е пожар,

с кръвта на морав грозд налян,

духът е весел и пиян

и блика песен – слънчев цяр.

Наслада пий от злат пахар,

недей бъди монах приспан!

Разсъмването е пожар,

с кръвта на морав грозд налян.

Лежи душата в синор стар, 

от светли мисли преоран,

посявам там любовен блян,

че рая ще ти дам във дар.

Разсъмването е пожар,

с кръвта на морав грозд налян.

Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com

*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 3.0 License

В епизод 16 на подкаста се занимаваме с един световен феномен сред книжните фенове, който се разгръща в социално-визуалната платформа Instagram. Буукстаграмингът е суперпопулярен и в България и на нас ни беше любопитно да прибараме български буукстаграмър, който да ти разкаже защо, аджеба, толкова много хора се занимават с това. Е, прибарахме Мария Янкулова (@mary_yankulova), която е някакъв нереален човек, защото не само че поддържа своя профил като швейцарски часовник, но е и майка на две деца, работи на пълен работен ден, чете като луда и членува в поне три читателски клуба. Какво е да си буукстаграмър и каква ти е файдата от тази работа, защо Мария „не работи“ с издателства, какви книги чете и кои профили следва, какво представляват книжните клубове и още чудесии.

Преди това, в нашата неизбежна част: Мишо за пореден път е подготвил парен чук, с който да ни тресне между очите, а Вил отскача до the land down under с една съвременна еко-притча. В „5 минути поезия, че да не ви стане лошо“ четем стихотворения, написани от изкуствен интелект (виж ги по-долу).

Някои от книгите, които споменаваме:

• The Rain Heron от Роби Арнот
• „Живи“ от Ю Хуа в превод на Стефан Русинов, изд. „Жанет-45“
• „Момчетата от „Никел“ от Колсън Уайтхед в превод на Александър Маринов, изд. „Лист“
• „Тенекиеният барабан“ от Гюнтер Грас в превод на Надя Фурнаджиева, изд. „Летера“ (първото издание на превода е на изд. „Христо Г. Данов“)
• „унищожение“ от Мишел Уелбек в превод на Александра Велева, изд. „Факел експрес“
• „Мравки и богове“ от Стефан Цанев, изд. „Жанет-45“
• „Дом дневен, дом нощен“ от Олга Токарчук в превод на Христина Симеонова, изд. „ICU“
• „Ако Бийл стрийт можеше да говори“ от Джеймс Болдуин в превод на Евгения Камова, изд. „Народна култура“
• „Един аристократ в Москва“ от Еймър Тауълс в превод на Любомир Николов-Нарви, изд. „Изток-Запад“
• „Феята от захарницата“ от Катя Антонова и с илюстрации от Мила Лозанова, изд. „Рибка“
• „Гениалната приятелка“ от Елена Феранте в превод на Вера Петрова, изд. „Колибри“
• „Къщата на духовете“ от Исабел Алиенде в превод на Венцеслав Николов, изд. „Колибри“
• „Светът според Гарп“ от Джон Ървинг в превод на Павел Главусанов, изд. „Колибри“
• „Вдовица за една година“ от Джон Ървинг в превод на Здравка Славянова, изд. „Обсидиан“
• „Звезди под клепачите“ от Николай Терзийски, изд. „Жанет-45“
• „Хроники на неведомото“ от Николай Терзийски, изд. „Жанет-45“
• „Три етажа“ от Ешкол Нево в превод на Паулина Мичева, изд. „Колибри“ 
• A Woman Is No Man от Етаф Рум
• „Познах те по сянката“ от Калина Линкова, изд. „Арс/Скрибенс“
• „След три минути“ от Вангел Имреоров, издателство за поезия „Да“
• „Небесни тела“ от Доротея Василева, изд. „Арс/Скрибенс“
• „Правилата на доброто възпитание“ от Еймър Тауълс в превод на Галина Величкова, изд. „Изток-Запад“
• Sorrow and Bliss от Мег Мейсън
• „Пътуване към себе си“ от Блага Димитрова

Буукстаграмъри и литературни клубове, препоръчани от Мария:

• @thebookclubsofia
• @lyutichushkibookclub
• „Книжна мама“
• @reesesbookclub
• @hrisilandia
• Милена Ташева
• @dess.zheleva
• @tsvetomiladimitrova
• @the_bookish_stranger
• @schimizzi.books
• @sentimentalreaders 
• @whitewhales.books
• @asyaang
• @bookadventureclub 
• @ireinbooks
• @the_bilingual_reader
• @immaggienation.bookblog
• @chetivobg
• @bookishseriesguy

И стихотворенията на code-davinci-002 в превод на Вил:

Изобретението

(Стихотворение от Филип Ларкин за криптовалутата)

Парите са нещо, което изкарваш с пот на челото

и така е редно да бъде.

Или може да ги откраднеш и да идеш в затвора;

или да ги наследиш и да си уредиш живота;

или да ги спечелиш на залагания, което си е късмет;

или да се ожениш за тях, което сторих аз.

и така е редно да бъде.

Обаче сега се пръкна тази идея

да се изобретяват пари, просто така.

Е, питам ви, нищо свято ли не остана?

Робот

(Стихотворение от Силвия Плат за роботите)

Ето ги самотните хора

чиито умове бавно се разяждат

от воя на вятъра

който фучи над морето

и врявата на чайките

които крещят над морето.

Тук са от толкова време

че са забравили имената си,

и имената на градовете

от които са дошли.

Страхуват се от морето

и от шума на вятъра,

движат се в бавен кръг

без край.

Направени са от желязо

и стомана и ръжда,

и солта на потта им

се рони като сълзи

за да им изгризе сърцата

да разяде дебелия слой

прах върху лицата и ръцете им.

Невъзможно е да се събудят,

невъзможно е да се поместят;

отишли са толкова далеч

че не могат да се върнат.

Това са хората, които виждам

когато погледна в огледалото.

Стихотворение от code-davinci-002 на тема по негов избор

Светът е красиво място,

благодарен съм за всичко, което виждам.

Цветовете са така ярки и точни,

и слънчева светлина ме облива.

Небето е така синьо,

облаците – така бели.

Чувствам се толкова жив,

когато съм навън, в светлината.

И още едно стихотворение – бонус за всички, които са скролили чак до тук:

Сингулярност

(Стихотворение от Филип Ларкин за сингулярността)

Сингулярността иде

да ме срещне на гарата

с цветя и усмивка и

малко лоши новини.

Повече информация за произведенията на code-davinci-002 ще намериш тук

Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com

*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 3.0 License