Епизодът е посветен на Марин Бодаков.
Докарахме го до номер 20, с който се докарахме до пълно поетично опиянение с подкрепата на поетите Силвия Чолева и Стефан Иванов. Какво нещо е поезията, защо ни е, какъв би бил животът ни без нея, защо едни стихотворения стават, а други – не, защо поетите ги знаем, но не ги четем, кои са ключетата, отключили поезията у нашите гости, и какви стихотворения ни четоха, чуйте в интервюто. Преди това, в нашата част, бърборим за автобиографията на Бунюел и биографията на Карън Карпентър, а после си спретваме смутно предизвикателство, за което, вероятно, предстои да съжаляваме. Поетична рубрика този път няма, за да не ви стане лошо.
Блогът на Стефан Иванов е тук
Някои от книгите, поетите, стиховете и събитията, които споменаваме:
- „Последен дъх“ от Луис Бунюел в превод на Нина Венова, изд. „Колибри“
- Little Girl Blue: The Life of Karen Carpenter от Ранди Шмид
- „Инстинкт за неприспособимост“ от Георги Рупчев, изд. „Военно издателство“
- „Махабхарата“ от Кришна Дхарма, изд. „Вита Рама“
- „Одисея“ от Омир в превод на Георги Батаклиев, изд. „Захарий Стоянов“
- „Плътта на Дзен, костите на Дзен“, съставител: Пол Репс; превод на Крум Ацев, изд. „Кибеа“
- „Тъмно пристанище“ от Марк Странд в превод на Катя Митова, изд. „Общество „Алеко“
- „Смъртта още празнува живота“ от Нели Закс в превод на Любомир Илиев, изд. „Издателство за поезия „Да“
- „Триумфът на Ахил / Дивият ирис / „Медоулендс“ от Луиз Глик в превод на Надежда Радулова и Калоян Игнатовски, изд. „Издателство за поезия „Да“
- „Преди да се затворят времената“ от София Бранц, изд. „Издателство за поезия „Да“
- „Безсъдбовност“ от Имре Кертес в превод на Светла Кьосева, изд. „Жанет-45“
- „Фуга на смъртта“ от Паул Целан в превод на Калина Димитрова
- „Смъртта на Тибалт“ от Георги Рупчев
- „Оланда“ от Рафал Вояшински в превод на Лъчезар Селяшки, изд. „Ерго“
- „Старата“ от Рафал Вояшински в превод на Вера Деянова, изд. „Ерго“
- „Всичко това можеше да е твое“ от Йосефине Клоугарт в превод на Мария Змийчарова, изд. „Аквариус“
- Изложба на Станислав Памукчиев: Преминаване - траектории във времето
Казваме по някоя дума и за Ани Илков, Екатерина Йосифова, Емили Дикинсън, Валери Петров, Йордан Радичков, Блага Димитрова, Иван Методиев, Константин Павлов, Иван Теофилов, Илко Димитров, Мария Вирхов и Захари Захариев.
Епизодите на You're Wrong About за Карън Карпентър са тук и тук
Рецептата за мартини на Луис Бунюел в превод от френски на Нина Венова:
Един ден преди идването на гостите слагам всичко необходимо в хладилника: чашите, джина, шейкъра. Имам термометър, с който се уверявам, че температурата на леда е към двайсет градуса под нулата.
На другия ден, когато приятелите ми са дошли, вземам всичко каквото ми трябва. Върху много твърдия лед най-напред сипвам няколко капки „Ноаи-Прат“ и кафеена лъжичка ангостура. Разбърквам, после изсипвам. Запазвам само леда, със съвсем лека следа от двата аромата, и върху леда наливам чистия джин. Разбърквам още малко и поднасям. Това е всичко, но по-добро не може да бъде.
И стихотворенията, прочетени от нашите гости:
Некролог от Ю Дзиен в превод на Веселин Карастойчев
еди-кой си починал
некрологът му е залепен на вратата на службата
бяла хартия, черни йероглифи в калиграфски стил
оформени като официален документ
изреждат как бил ръководител на едно нещо
заместник-председател на второ
постоянен член на трето
отговорник на четвърто
член на президиума на пето
кой е бил той
какви неща е вършил в своя целеустремен живот
разстрелвал ли е някого
изживявал ли е любовен роман със студентка
каква марка цигари е пушил
отгоре или отдолу е била любимата му поза в леглото
колко пъти е ставал баща
чий заклет враг е бил
от рак ли е умрял, или от наркотици
за тези неща няма и дума
Отстранеността на Телемах от Луиз Глик в превод на Калоян Игнатовски
Когато бях дете и наблюдавах живота на родителите си,
знаете ли какво си мислех?
Мислех си - сърцераздирателен.
Сега си мисля - сърцераздирателен, но и безумен.
Също и много смешен.
Брястове от Луиз Глик в превод на Калоян Игнатовски
Цял ден се опитвах да разгранича нуждата от желанието.
Сега изпитвам само тъмното чувство на горчива тъга към нас,
строителите, рендосвачите на дървесината.
Тъй като се взирах внимателно в тези брястове и
видях процеса, който предизвиква извиването.
Неподвижното дърво е изтезание
и разбрах, че от него друго няма да излезе.
Освен изопачени форми.
Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com
*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 3.0 License
