Темата на този епизод е толкова фундаментално свързана с нашия подкаст, че може би трябваше да я разнищим още в първия епизод. Но и 14 епизода по-късно тя е все така необходима и някак неочаквана. Гостува ни писателят, юристът и литературният разхождач Александър Шпатов, чийто научен интерес е дълбоко залегнал в съвременните читателски практики и по-точно в теорията на четенето (да, има такава теория). Как сме били научени да четем и как четем сега, какво ще рече качествено четене и как да го постигнем, какъв е проблемът с четенето от екран, как ни помагат и как ни пречат дигиталните технологии в читателския процес, изобщо четене ли му е майката и още много интригуващи въпроси в интервюто със Сашо.
Преди това, в нашата си част, обичайното споделяне на четива: спомени от махала и спомени от война, поднесени от Мишо, и щипка средновековен японски хорър от Вил. В рубриката-вечен-чук „Пет минути поезия, че да не ви стане лошо“ четем две порязващи стихотворения от полския поет Адам Загаевски в превод на епичната Силвия Борисова (виж ги по-долу).
Някои от книгите и статиите, които споменаваме:
Книги за четенето, препоръчани от нашия гост:
ЧитАлнЯта е в градинката пред Народния театър „Иван Вазов“ и тук
Една от литературните разходки в предаването „Библиотеката“ - останалите ще намерите в този архив
И двете стихотворения на Адам Загаевски от сборника „Невидима ръка“ на издателство за поезия „Да“ в превод на Силвия Борисова:
Референдум
В Украйна провеждаха референдум
за независимостта.
В Париж беше мъгливо, синоптиците
предсказваха мрачен и хладен ден.
Усещах гняв към себе си, към моя
тесен, оплетен живот.
Сена се задушаваше в крайбрежните си стени.
Във витрините на книжарниците беше изложено
новото издание на Шопенхауер
“Douleurs du monde”.
Парижани сновяха из града,
скрити в топлите си палта.
Мъглата влизаше в устите, в дробовете,
сякаш въздухът плачеше
и разказваше за себе си, за студа на утрото,
за това колко е дълга нощта
и колко безмилостни биват звездите.
Пътувах с автобус към Бастилията,
разрушена преди двеста години,
и се мъчех да чета стихове,
но нищо не разбирах.
Това, което ще дойде, ще бъде невидимо
и леко.
Това, което е, все се люшка между иронията
и страха.
Това, което оцелее, ще бъде синьо
като окото на гилотината.
Ако Русия
Ако Русия беше основана
от Анна Ахматова, ако
Манделщам беше законодател,
а Сталин само второстепенен
герой в изчезнал грузински
епос, ако Русия съблечеше
наеженото си мечешко руно,
ако можеше да живее в думи,
а не в юмрук, ако Русия, ако Русия…
Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com
*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 3.0 License
