Logo

    класика

    Explore " класика" with insightful episodes like "Специален епизод: Книжарница за една книга (с Йордан Д. Радичков)", "Лечебната сила на четенето (с доц. д-р Дончо Донев)", "Теория на качественото четене (с Александър Шпатов)", "За редактирането с любов (с Борис Минков и Емануил А. Видински)" and "Верді" from podcasts like ""Четене му е майката", "Четене му е майката", "Четене му е майката", "Четене му е майката" and "Наші класики"" and more!

    Episodes (14)

    Специален епизод: Книжарница за една книга (с Йордан Д. Радичков)

    Специален епизод: Книжарница за една книга (с Йордан Д. Радичков)

    Добърден! В този специален епизод на подкаста ви срещаме със съдържателя на единствената по рода си в България (че и в Европа) книжарница за една книга – писателя Йордан Д. Радичков. Как му е щукнала тази невероятна анти-бизнес идея, успява ли поне да излезе на нула, как подбира книгите, които да покани в книжарницата си, за какви други цели му служи тя и изобщо как минават часовете му с и без навалица на улица „Върбица“ номер 8 в София научаваме от зашеметяващия разговор с него. Предварително се извиняваме на всички за нашите некохерентни цвиления. Епизодът се отличава с елементи на абсурдност, но това не попречи да се получи пълен чук. Липсват нашите брътвежи в началото, което вероятно е за добро. Насладете се на този невероятен и стремителен разговор сега!

    Някои от книгите, проектите и събитията, които споменаваме:

    One Book Bookstore е на ул. „Върбица“ 8 в София, тук и тук

    Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com

    *Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 3.0 License

    Лечебната сила на четенето (с доц. д-р Дончо Донев)

    Лечебната сила на четенето (с доц. д-р Дончо Донев)

    В този епизод на подкаста търсим пресечната точка между четенето и въпросите на душата заедно с един от авторите на първия български наръчник за консултанти по библиотерапия. Когато поканихме доц. Донев, си въобразявахме, че ще си говорим за нещо екзотично, едва ли не езотерично. За щастие се оказа тъкмо обратното, защото 1) библиотерапията не е поредна хипстърска измислица на нашето съвремие и 2) постига съвсем реални резултати. А след записа си казахме, че това е може би един от най-добрите ни епизоди. Какво точно представлява библиотерапията, как се става консултант, къде можем да посетим терапевтична сесия и как четенето може да „лекува“, чуйте в интервюто с Дончо Донев.

    Преди това в частта на водещите: Мишо отново влиза с мега тежко четиво за бруталното унищожение на хиляди детски животи, докато Вил препуска във фентъзи света на играта Dungeons and Dragons. В „Пет минути поезия, че да не ви стане лошо“ четем стихотворение от турския поет/електроинженер Гьокченур Челебиоглу (виж го по-долу).

    Някои от книгите, които споменаваме:

    Препоръчани събития:

    Изпълнение на Дамски камерен хор „Библиофония“ 

    И стихотворението на Гьокченур Ч. от сборника „Паметник на неизразимото“ на издателство „Small Stations Press“ в превод на Людмила Миндова:

    Паметник на неизразимото

    два срещуположни прозореца, отворени, за да стане течение

    върху потния ми корем Краткото лято на анархията

    ти лежиш до мен като откършен клон от дървото на юда

    така красива, така крехка, като истанбул

    докато вятърът повдига завесата

    птицата, която тъкмо е влязла,

    излита отново през другия прозорец

    непонятният миг на чистата красота

    се разпръсква в езика като дълги светлини в нощта

    като щастието и празнотата, която оставя след себе си

    на чудото му трябват зрители

    трудно е да си единствен свидетел

    на миг, който няма да се повтори никога

     

    Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com

    *Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 3.0 License

    Теория на качественото четене (с Александър Шпатов)

    Теория на качественото четене (с Александър Шпатов)

    Темата на този епизод е толкова фундаментално свързана с нашия подкаст, че може би трябваше да я разнищим още в първия епизод. Но и 14 епизода по-късно тя е все така необходима и някак неочаквана. Гостува ни писателят, юристът и литературният разхождач Александър Шпатов, чийто научен интерес е дълбоко залегнал в съвременните читателски практики и по-точно в теорията на четенето (да, има такава теория). Как сме били научени да четем и как четем сега, какво ще рече качествено четене и как да го постигнем, какъв е проблемът с четенето от екран, как ни помагат и как ни пречат дигиталните технологии в читателския процес, изобщо четене ли му е майката и още много интригуващи въпроси в интервюто със Сашо.

    Преди това, в нашата си част, обичайното споделяне на четива: спомени от махала и спомени от война, поднесени от Мишо, и щипка средновековен японски хорър от Вил. В рубриката-вечен-чук „Пет минути поезия, че да не ви стане лошо“ четем две порязващи стихотворения от полския поет Адам Загаевски в превод на епичната Силвия Борисова (виж ги по-долу).

    Някои от книгите и статиите, които споменаваме:

    Книги за четенето, препоръчани от нашия гост: 

    ЧитАлнЯта е в градинката пред Народния театър „Иван Вазов“ и тук

    Една от литературните разходки в предаването „Библиотеката“ - останалите ще намерите в този архив

     

    И двете стихотворения на Адам Загаевски от сборника „Невидима ръка“ на издателство за поезия „Да“ в превод на Силвия Борисова:

    Референдум

    В Украйна провеждаха референдум

    за независимостта.

    В Париж беше мъгливо, синоптиците 

    предсказваха мрачен и хладен ден.

    Усещах гняв към себе си, към моя 

    тесен, оплетен живот.

    Сена се задушаваше в крайбрежните си стени.

    Във витрините на книжарниците беше изложено 

    новото издание на Шопенхауер

    “Douleurs du monde”.

    Парижани сновяха из града, 

    скрити в топлите си палта.

    Мъглата влизаше в устите, в дробовете, 

    сякаш въздухът плачеше 

    и разказваше за себе си, за студа на утрото, 

    за това колко е дълга нощта 

    и колко безмилостни биват звездите.

    Пътувах с автобус към Бастилията, 

    разрушена преди двеста години, 

    и се мъчех да чета стихове, 

    но нищо не разбирах.

    Това, което ще дойде, ще бъде невидимо 

    и леко.

    Това, което е, все се люшка между иронията 

    и страха.

    Това, което оцелее, ще бъде синьо 

    като окото на гилотината.

     

    Ако Русия

    Ако Русия беше основана 

    от Анна Ахматова, ако 

    Манделщам беше законодател, 

    а Сталин само второстепенен 

    герой в изчезнал грузински 

    епос, ако Русия съблечеше 

    наеженото си мечешко руно, 

    ако можеше да живее в думи, 

    а не в юмрук, ако Русия, ако Русия…

     

    Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com

    *Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 3.0 License

    За редактирането с любов (с Борис Минков и Емануил А. Видински)

    За редактирането с любов (с Борис Минков и Емануил А. Видински)

    Добре дошли в епизод 12 на подкаста, с който откриваме новата година. Случайно или не, стартираме с темата за редакторската работа с два истински лъва – Борис Минков и Емануил А. Видински, които освен редактори са и автори, преводачи, литературни критици, преподаватели и завладяващи събеседници. Чуйте суперинтересните истории, поръсени с автоирония, за това как се става и се работи „редактор“, как се или не се редактират големи имена в нашата литература, как Борис Минков насмалко да пренапише известен български автор и как звучи Реймънд Карвър без редакторска намеса. Това плюс още в интервюто.

    Преди това в нашата част Мишо говори за сборника с разкази „Мама Леоне“ от Миленко Йергович, а Вил – за „намерена“ поезия върху етикет на душ-гел. В „Пет минути поезия, че да не ви стане лошо“ най-сетне отново четем стихове по селекция на Мишо, този път от дебютната стихосбирка на Румен Павлов „Отвор“. С тъга изпращаме още един голям професионалист – изключителния познавач на китайската литература и култура, преводача, писателя и поета Петко Хинов.

    Някои от книгите, които споменаваме:

    Кампанията на издателство „Изток-Запад“  в подкрепа на семейството на Петко Хинов

    „Намерените“ стихотворения, за които говори Вил:

    The Relaxed Abalone

    Abalone, like inkfish,

    needs prodigious pounding

    if it has died in a state

    of tension.

    Намерено и подредено в стих от Rosemary Waldrop в книгата The Joy of Cooking. 

    И намереното върху етикета на ей този душ-гел Molton Brown:

    London Via Cape York

    A salt-sprayed collision

    of the ocean swell

    against rugged

    outcrops.

    Waves lapping in

    uncharted caverns.

    A peninsula awaiting

    a great exploration.

    Awash your senses

    with sea-soaked

    adventure. 

     

    Както и стихотворенията от стихосбирката „Отвор“ от Румен Павлов, изд. „Екрие“:

    смирение

    Едно намерено крило в полето

    ще сравня по крехкост

    с влакната в тялото ми на човек.

    И двете са пихтиести,

    отделят газове при гниене,

    играят важна роля за движението - 

    оттам за мястото, местата и местенцата.

    С перата са писани много истории за

    крехкостта,

    отнесените покриви,

    за крехките есенни пориви,

    за трудните зимни разследвания

    по вълчите стъпки, във вълчите нощи.

    С човешката плът са гонени вълците,

    с капани от черна стомана - 

    остриетата плуват в бяла сланина,

    вълчетата плуват в бездънни утроби.

    А крехките мускули

    се отпускат и свиват,

    отпускат и свиват,

    отпускат и сливат с крехката кал,

    отпускат и сливат със зимното слънце,

    което ги свива в сърцевините си,

    крехки като отрязани крила 

    в небето.

     

    Давя се в облака

                      с форма на брадва.

    Не искам от нищо

                         по много.

     

    Стар живот

    Един от нас е другият. Но кой ли?

    Събудихме се с тъпани в стомаха.

    Викът ни беше в техните бумтежи - 

    понеже бяхме птици, бяхме в бяло.

    Не знам защо се сещаме за прошка

    във някакви специални дни студени.

    Машина за сълзи е февруари - 

    да бъдеш втори само озлобява.

    Аз гледам във небето и във локва

    и всяко от очите ми е слънце - 

    последните останки от луната

    са паметник на падналите първи.

    По залез истината ни говори:

    „Живейте, криво-ляво, но живейте!“

    Дали ако се чудим твърде много,

    течението няма да замръзне 

    и ние с него, толкова зелени,

    загубени из кратерите лунни,

    изметени от майчините дворове,

    обхванати от облаци и обръчи?

    Прощавам, нека космосът ме чуе - 

    и само ако иска, ще погледна.

    Един от нас е другият. Но кой ли?

    Не казвай: „Уморих се. Ще поседна.“

     

    Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com

    *Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 3.0 License

    Logo

    © 2024 Podcastworld. All rights reserved

    Stay up to date

    For any inquiries, please email us at hello@podcastworld.io