Z-Каст, еп. 110 - "Мнозинство в парламента има, то включва всички без ДП и ПП"

На 1 март 2014 г. започна своя живот Клуб Z - сайтът clubz.bg отвори врати точно преди 10 години. 

В новия епизод на Z-Каст хвърляме един поглед в близкото минало, заедно с главната редакторка на Клуб Z Светлана Джамджиева.

През това време и медиите, и политическия живот, и новините се промениха много. 

"През 2014-та година имаше нужда от още нормални медии. Тогава медиите на Пеевски и приближените му бяха заели почти цялото информационно пространство и се ползваха като бухалки за неудобните на Пеевски и кликата около него хора", разказа Джамджиева.

Други ли са политиците днес? По-тежка ли стана работата на журналистите? С какво се отличаваше Клуб Z и защо виждаме огромен скок в посещенията винаги, когато има сериозни събития?

Ще могат ли да се върне доверието на обществото към журналистите? Нужни ли сме въобще?

Какво предстои за Клуб Z?

Отговорите на тези и други въпроси - гледайте в новия Z-Каст 148.

Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Утре се навършват две години от началото на руската инвазия в Украйна - две години на смърт, военни престъпления, бомбардировки на цивилни, масови разрушения, и мощна кремълска пропаганда.

Оптимизмът, че войната може да приключи бързо, отдавна си отиде - сега остава въпросът къде все пак може да дойде краят й, на бойното поле в Украйна или по някакъв друг начин в Русия?

По темата разговаряме в новия Z-Каст с международния журналист Николай Кръстев - бивш кореспондент на БНР в Русия и един от водещите специалисти по постсъветското пространство у нас. Преди месец БНТ излъчи водения от него документален филм "Другата Русия" - за опозицията срещу режима на Путин. Филмът ще бъде излъчен утре от 15 ч в ефира на националната телевизия, може да бъде гледан и онлайн.

Когато става дума за войната на бойното поле, настоящата ситуация според него е вследвие на ненавременната помощ от страна на Запада за Украйна.

"След 2 години ние виждаме, че ситуацията започва по-скоро да се влошава, отколкото подобрява. Преди известно време наблюдавахме едно стабилизиране, засилване на украинсикте позиции, днес не можем да кажем това."

А как стоят нещата от другата страна на войната? Възможно ли е краят на войната да започне в Русия?

"Една седмица след убийството на Алексей Навални в руската наказателна колония в Северния полярен кръг, протестите, които видяхме в Москва, Петербург и още 19 града - все пак това е окуражаващо. Въпреки тежките наказания, които съществуват от 2 години в Русия за проявяване на всякакъв вид несъгласие с официалната политика на войната, все пак има хора на протест, които изявяват своето мнение", отбеляза Кръстев.

Това обаче не променя факта, че мнозинството от руската опозиция е в чужбина. А много и от подкрепящите ги вече живеят зад граница, макар и напускането на Русия да е все по-трудно.

"Един ден нещата ще могат да бъдат променени, и то от руското общество", обобщи той.

Има ли наистина "мълчаливо мнозинство" против политиките на Кремъл в Украйна? Може ли смъртта на Навални да отключи някаква съпротива, ако не и революция?

Остана ли някой от върхушката на властта, който може да свали Путин?

Отговорът на тези и много други въпроси - чуйте в новия Z-Каст.

Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Готови ли сме за влизане в еврозоната? Може скоро да бъдем, уверяват ни от правителството. Днес от КНСБ дори обявиха, че ще сме покрили изискването за инфлация до средата на годината. Тъкмо за началото на новата информационна кампания за европейската валута.

Но реален ли е спадът в инфлацията? Размерът й не може да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта размера на инфлацията на 3-те държави членки с най-добри показатели - 3,6%. Засега нашата го надвишава с около 5%.

Възможно ли е управляващите да взимат мерки за сваляне на инфлацията на хартия, за да се окичат с постижението на влизане в еврозоната?

Според икономиста Стефан Антонов това е напълно възможно - и вече е правено.

"Първото правителство на ГЕРБ се опитваше през 2009 г. да ни вкара не в еврозоната, а в чакалнята. Тогава тогавашният финансов министър Симеон Дянков също се опитваше по същия начин да ограничи бюджета до 3% спрямо БВП, за да покрием критериите. Направиха се един куп глупости, като забавяне на пбащания по изпълнени и издадени фактури на обществени поръчки, забавяне на възстановяването на ДДС, все с цел да бъде ограничен бюджетния дефицит. Оказа се обаче, че тези забавяния влизат в дефицита."

Възможно ли е част от политиките на правителството да са с цел сваляне на инфлацията? Например безплатното образование държавна поръчка, което хипотетично е част от малката потребителска кошница? 

"Това е неграмотен опит да се свали инфлацията. Ако ти направиш услугата напълно безплатна, това отпада от кошницата. Ако я бяха намалили с 90%, щеше да остане в кошницата и да има 90% поевтиняване."

Според него има и друг ефект - това улеснява желанието на премиера Денков да се намали броят на университетите.

Крият ли се "болни места" в бюджета? Има ли натиск на търговските банки да понижат таксите си? С тази цел ли е решението да се свалят с 20% цените на дървата за огрев в държавните горски предприятия? Какви други политики е възможно да се правят, за да ни "натъкмят" в подходящи финансови одежди за еврозоната?

Отговорът на тези и други въпроси - чуйте и гледайте в новия Z-Каст.

Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Има ли равенство между родителите в България? Тази тема, обсъждана през годините, отново излезе на дневен ред по особен повод - убийството на баща от съпругата му и тъща му, което предизвика протести у нас. 

И искания - за промени в Семейния кодекс, редактиран само преди няколко месеца, за т.нар. "споделено родителство".

По темата в Z-Каст ни гостува Слави Несторов от Фондация "За споделеното родителство", основана съвсем наскоро, но вече успяла да разръчка законотворците в парламента, които тази седмица организираха кръгла маса по темата.

"Това е проблем от десетилетия, проблем, който е назрял, и времето за промяна е дошло", смята той. "Споделено родителство означава, че родителите са равнопоставени. Това, което искаме да направим като промяна в Семейния кодекс е бащата и майката юридически да разделят детето 50 на 50. Те взимат заедно решения за бъдеще на детето. И физически детето прекарва минимум 35% от времето с единия от родителите."

Според Несторов това не е случайна цифра - това е времето, което е нужно за това едно дете да бъде гледано пълноценно.

В момента у нас се действа по презумпцията, че майката е основният родител - и при раздяла то отива почти винаги при нея. А бащата често го вижда 2 уикенда в месеца. 

"Дори тези съдебни решения не се спазват - заради родителските войни. При 80% от разделите и разводите водят до родителска война, а това води до родителско отчуждение", добави той.

Няма и съдебен контрол - и често родителят, който е получил правата, може постоянно да ограничава другия да вижда детето - без последствия. А опитът и на Запад, и в съседни държави като Гърция сочи, че споделеното родителство рязко намалява шанса за "родителски войни" след раздяла.

• Не дава ли това повече достъп на насилници до децата? Могат ли институциите да определят компетентно и бързо родителски капацитет?
• Готови ли са българските бащи да поемат 35% или 50% от грижите по детето? Или българската култура и нрави ги е ощетила от родителски инстинкт?
• Има ли ресурси за медиация при разделящи се родители?
• Ще се обърка ли детето, ако бъде "лашкано" постоянно между единия или другия родител, или е по-важно да вижда редовно майка си и баща си?

Отговорите на тези и много други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст

Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Всички знаем Перловската река в София - макар че рядко мислим за нея като за река. По-скоро канал. Смрадлив. През зимата - по-малко, през лятото - повече.

Но министърът на околната среда и водите Юлиян Попов отнесе куп подигравки със странна идея - че в Перловската река трябва да има риби.

"Трябва да си дадем сметка, че в нея има риба. Само че по-нагоре, надолу тя изчезва. Така че не е толкова странна тази идея, странно е, че ни е странно. Че се чудим на една такава идея", коментира той в последния епизод на Z-Каст.

Не става дума просто да изсипем риба в реката, нито става дума само за Перловската. 

"Състоянието на градските реки е признак не просто за състоянието на реката във град, то е индикатор за това на целия речен басейн", отбеляза екоминистърът. "Така че, ако започнем да се вглеждаме в градските реки и подобрим тяхното състояние, ще трябва да подобрим състоянието на всички речни басейни, които са свързани с градските реки, а това горе-долу ще е цялата територия на България."

Попов признава, че и в момента се засичат незаконните зауствания и се налагат глоби, но трябва по-систематично изследване на проблемите на градските реки и причините за замърсяването в тях.

Кой носи отговорност за природата в градовете - общините или държавата? 

Ще спаси ли новият механизъм за картографиране оцелелите дюни по морето? 

Какъв е планът за изоставяне на изкопаемите горива и плавното преминаване към възобновяеми източници?

Отговорите на тези и много други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 144-и епизод на Z-Каст.

Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Новата парламентарна година започна, а политиците бяха фиксирани в две теми - успехите си от миналата година и предстоящата през март ротация. Но друг казус идва преди това - смяната на двама съдии в Конституционния съд и още 77 членове на 16 регулатора.

За разлика от острите сблъсъци миналата година, номинациите на Десислава Атанасова и Борислав Белазелков за най-висшия съд бяха внесени дружно от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. Според народния представител от ПП-ДБ Стоян Михалев обаче, Атанасова не е тяхна номинация - ако и подписите на Христо Иванов и Кирил Петков да стоят под мотивите за номинацията й.

"Те не са номинирали - това е като с председателите на комисията и зам.-председателите на парламента", заяви той в новия Z-Каст. "Ние наистина не сме в ситуация да мерим професионални качества или това кой колко би се справил или не би се справил."

Според него ротацията е "един технически процес" и истинското напрежение е било първия път - сега драми няма да има. Но не дава такава гаранция за множеството избори на членове на регулатори, които предстоят. 

"Ние излъчваме послание към обществто - правете си сметка когато гласувате на избори, кой път е за вас по-добрият. Защото утре могат да кажат - е, с кого го направихте, ние ще ви накажем на избори. Не го отричам. Много неща в тази страна са станали по този начин - някой е правил трудни решения, трудни решения са се случвали, години след това имат резултат, и после той е наказан. Това е политиката", отбеляза Михалев.

И отказа да коментира номинацията на Атанасова, юрист с реален опит само като депутат, като отбеляза:

"Когато влезем в това кой за кого какво мнение има, ще опрем до ад хоминем аргументите, след което до какво ще се стигне? Ще се стигне дотам, че няма да бъдат сменени конституционните съдии, няма да има кой да защити конституционните реформи, и в крайна сметка ще спечели президентът."

Според него в нашия Конституционен съд в миналото е имало хора "с нулев опит".

Струва ли си коалицията ПП-ДБ-ГЕРБ-ДПС? Ефективен лост ли са санкциите по "Магнитски" върху Делян Пеевски? Ще има ли реална полза от новата квота на парламента във Висшия съдебен съвет, или статуквото ще се запази? 

Отговорите на тези и много други въпроси - чуйте в новия, 143-ти епизод на Z-Каст.

Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Една война, втора война... 2023-та бе тежка година за света - последствията от пандемията още се усещат, охладнялият конфликт в Близкия изток пак се възпламени, а България се бори да стане 100% европейска.

Какви бяха най-важните събития за 2023 г.? Ще се реши ли в последните дни на тази година дали България ще бъде 100% европейска държава с влизането ни в Шенген? Гост за последния Z-Каст за годината е кореспондентът на Клуб Z в Брюксел Момчил Инджов.

"За нас окончателната интеграция ще настъпи с приемането на еврото. Вярно е, че има още 6 държави,  които още не са го приели, но те са много по-силни от нас икономически. Еврото за нас е символ за интеграция най-вече, защото съществува една съпротива срещу него. Ако някой гледа на нас като втора класа европейци, това е заради прекалената близост на някои наши партии с Русия. Не че другаде ги няма", коментира той.

Ще влезем ли в Шенген по суша, или само по въздух, и добра междинна стъпка ли е това?

Защо войната в Израел предизвика смесени реакции, а при тази в Украйна на всички бе ясен виновникът?

Идва ли крайнодясна вълна в Западна Европа и на какво се дължи тя?

Отговорът на тези и много други въпроси - гледайте в новия Z-Каст:

Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Показва ли ни тестът PISA състоянието на българското образование? Донякъде, смятат гостите в най-новия епизод на Z-Каст, в който се връщаме отново към темата за това как децата ни се учат и какво остава в главите им след 5, 10 и 12 години в учебната система.

Според учителката по български език и литература Доротея Николова тестът дава "напълно очаквано" за състоянието на нашата образователна система в момента

"Ако изхождаме от резултатите, PISA е измерила ужасяващото положение, в което се намираме."

Преподавателят по математика Константин Делчев е по критичен към теста - поне по отношението на неговата област. Някои от въпросите, особено математическите, имат половината нужна информация. Налице са недобри формулировки и откровено грешни задачи.

"Това за мен е неадекватен тест по математика. Дали българските ученици се справят добре по математика е съвсем различен въпрос. Отговорът е - не, не се справят. Дали са се справили зле по теста PISA? Явно. Но това, което виждаме в математика и в теста, двете не кореспондират. Затова мен ме ужасява идеята ние да се водим по PISA за някакви реформи."

Международният тест всъщност е най-вече повод да говорим за проблемите на образованието.

"Българските ученици не учат. И не учат, защото обществото по някакъв начин ги е оставило да си мислят, че това е нормално. Че няма проблем в това, че така трябва да бъде", смята Николова. 

Според нея това умение се развива първо вкъщи и в детската градина. А сега се е "счупило" - налице са тежки дефицити и липса на разбиране на работата с езика.

"Започнали сме да си мислим, че по някакъв естествен начин човешкото дете се ражда, и то може да говори, да мисли, да смята и да разбира света - това ще си стане. Не става. Ставало е по начина, по който става с нас - учили сме."

От реформи има нужда, но досега те са били твърде хаотични и твърде чести, смята Делчев.

"Реформите в МОН представляват експерименти с деца, но без етична комисия, която да ги одобрява", пошегува се той.

А промените към опростяване и намаляване на материала могат по-скоро да навредят - макар много учебници и програми да имат нужда от подобрение. Децата трябва да имат предизвикателства.

"Боя се, че може да се съгласим на твърдението, че на учениците трябва да им е трудно", отбеляза Делчев."Трябва да бъдат изкарани извън зоната им на комфорт. Това важи за всички възрасти."

Какво точно е функционалната грамотност? Какво трябва да научат децата?

Трябва ли да се забавляват, докато учат, и какъв е балансът между качественото образование и т.нар. "едютейнмънт" (от education и entertainment)?

Каква е ролята на родителите в образователния процес? Помагат ли държавните органи за добрата съвместна работа между тях и учителите?

Отговорите на тези и много други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 141.

Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Прокуратурата не бива да бездейства, трябва да довърши работата си докрай и да щракат белезници в българския футбол, за да си понесат последствията определени хора и да бъде защитен общественият интерес.

Това заяви Георги Градев в анонсираното още вчера 140-ото издание на Z-Каст, подкастът на Клуб Z. За горното той визираше най-вече Борислав Михайлов, излагайки подробно и за пореден път историята за връзки на подалия оставка шеф на БФС с Дан Тан, световен бос на "черното тото" (уредените и манипулирани мачове).

Разговорът с експерта в спортното право продължи едно футболно полувреме, като в него бяха засегнати също процедурните хватки покрай свикания конгрес и оставката, дали Градев би се кандидатирал за президент, кого би подкрепил...

"Подозирам, че всичко сега е умишлено. Умишлено не вписват Михаил Касабов като представляващ БФС, тъй като далечната цел на Михайлов е да се върне, рече Георги Градев. - Аз друго ще предположа. Целта не е да се върне, ако го направи, отново ще се случи това, което ще се случи покрай мача с Унгария. По-скоро си мисля, че той ще стои в сянка, ще продължава да дава пълномощни на този или онзи, тъй като моето разбиране е, че след този конгрес Михаил Касабов ще се пенсионира и оттегли. Убеден съм, че това му се върти в главата на Михайлов...

Защо го прави? Страхът от съдебно преследване е огромен. Много пъти съм казвал, в последно време хората ме молят да не го казвам, защото много се били спекли, но ще го кажа и тук: това са хора за затвора. Те трябва да си понесат последствията и независимо кой е следващият президент на БФС, трябва да се случи."

Вижте и чуйте как за нашите зрители (но и като послание към прокуратурата) Градев "свърза точките" по тезата си за "черното тото" и БФС за националния отбор. Той припомни, че направи това още през 2012 г., а наскоро показа и нови документи.

А разговорът не бе само за футбол. 

Градев е убеден, че на 17 декември Българската спортна федерация по шахмат (БСФШ) ще бъде приета за членка на Международната (ФИДЕ), а спорещата за същото БФШ 2022 "ще се разпадне по естествен път".

Той заяви, че има шанс плувецът Антъни Иванов да се състезава на Олимпийските игри. И за първи път разкри, че Антидопинговият ни център е отворил ново дело срещу Антъни Иванов - заради това, че е плувал с рекламна цел и извън класирането в състезание по триатлон.

Тези още много интересни теми, вижте в нашия спортен Z-Каст.

Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

След извънредния конгрес на Българския футболен съюз идната пролет промяна в българския футбол със сигурност ще има. Въпросът е доколко ще бъде положителна и доколко ще бъде реализирана от хората, които могат да реализират най-добрата промяна.

Това мнение изрази Атанас Василев, спортен журналист от Българската телеграфна агенция (БТА), в 139-ото издание на Z-Каст.

Големият въпрос в момента обаче е може ли Борислав Михайлов да се кандидатира отново на Общото събрание на 15 март (вай-вероятната дата), прави ли "маневри", трикове и т.н.?

"На 30 ноември 2023 г. съм катогоричен, че не, няма да се върне. Но на 15 март 2024 г. - не знам. Ситуацията е такава. По-скоро бих казал, че не би се върнал, но нищо чудно да прецени конкуренцията като лесна за побеждаване на конгреса и да се върне", каза Василев, който има вече 30-годишен опит в журналистиката, а основните му ресори са БФС и националният отбор.

Според него Михайлов се чувства уморен и обиден на много хора, поне това е заявил на свои съратници в управлението футболната ни централа. Но въпреки това в следващите месеци могат да се случат много неща.

"Самия факт, че все още се задават въпроси дали ще се върне и дали не е трик, говори за едно - хората все още ги е страх от него. Ако нямаха респект, този въпрос вероятно нямаше да се задава и нямаше да го броят за евентуален претендент на следващ конгрес", каза Атанас Василев.

Вижте кои имена достигат до един от най-утвърдените ни футболни журналисти като претенденти за поста №1 в родния футбол. 

Както и оценката на Василев за националния отбор и развитието му в последните години. Той разказва много интересни впечатления от работата на сърбина Младен Кръстаич.

И още - за юношеския национален отбор до 19 г., който загуби наскоро от Андора. За финал - доколко футболна (спортна като цяло) страна е Сърбия и как й помага държавата?

Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст:

Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.