детство

В епизод 27 на нашия подкаст се връщаме към детството си и се питаме наистина ли е било толкова хубаво, колкото си го спомняме.

В него си говорим за нашите най-ярки детски спомени и от гледна точка вече на родители се чудим... Аналоговото ни детство, макар и по-просто, по-хубаво ли е от на децата ни днес?

Слушайте епизода ни за да научите повече, както и защо сме го кръстили така.

Прочетете по темата още и в нашия блог Sabotage podcast blog

Последвайте ни във Facebook,  Instagram и YouTube
music by Jason Shaw on Audionautix.com

Глупые важные мечты…

 Децата бяха прави: техните учители бяха точно толкова отегчени, колкото и те самите. Досадата е нормалното състояние всред учителите и всеки, прекарал известно време в учителска стая, може да засвидетелства ниската енергия, мрънкането, примиренческите фасони, които властват там. Когато учителите биват запитани защо се чувстват отегчени, имат очакваната склонност да прехвърлят вината върху децата. Та кой не би изпитал досада, ако трябваше да преподава на невъзпитани ученици, които гонят единствено високи оценки? Учителите, разбира се, са продукт на същата задължителна 12-годишна училищна програма, която толкова всеобхващащо приспива учениците им. В ролята си на училищен персонал, учителите са в плен на структури, които са по-строги и от тези, наложени на учениците им.
„Нашите училища са […] фабрики, в които суровината (децата) трябва да се преработи и оформи. […] Задача на училището е да изгради своите ученици, съгласно приложените спецификации.“ 

Споменати алтернативни образования :

• Финландският метод
• Монтесори
• Валдорфско училище