Logo

    майка

    Explore " майка" with insightful episodes like "Специален епизод: Софийски международен литературен фестивал (с Василка Ванчева и Дария Карапеткова)", "Реставрация на книги (с Досю Амуджев)", "За литературните награди (с Амелия Личева и Йоанна Елми)", "Специален епизод: Поезия отвъд смъртта (с Нели Недева-Воева и Пенчо Попов-Чугра)" and "Критично за литературната критика (с Олга Николова и Митко Новков)" from podcasts like ""Четене му е майката", "Четене му е майката", "Четене му е майката", "Четене му е майката" and "Четене му е майката"" and more!

    Episodes (13)

    Специален епизод: Софийски международен литературен фестивал (с Василка Ванчева и Дария Карапеткова)

    Специален епизод: Софийски международен литературен фестивал (с Василка Ванчева и Дария Карапеткова)

    Все още сме будни, защото нямаше как да не си поговорим с част от екипа зад най-голямото литературно събитие в България – Софийския международен литературен фестивал, който от година на година се разраства и а-ха скоро да достигне големите си европейски братя и сестри. Хванахме Василка Ванчева и Дария Карапеткова малко след поредното успешно издание, за да ни разкажат подробности от кухнята – как избират гостите и темите, какво планират и за какво си мечтаят, как се комуникира със световноизвестни писатели и още. Наша част няма поради специалността на епизода.

    Вечна памет за Христо Карастоянов – част от книгите му са налични тук

    Някои от книгите, авторите, организациите и институциите, които споменаваме:

    Новините за тазгодишното издание на Софийския международен литературен фестивал ще се появят тук и тук 

     

    Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com

    *Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 3.0 License

    Реставрация на книги (с Досю Амуджев)

    Реставрация на книги (с Досю Амуджев)

    Алилуя, събудихме се тъкмо на Деня на народните будители, за да ви поднесем този епизод, посветен на опазването на така ценните ни книжици. В него ви срещаме с професионалния реставратор и консерватор на печатни издания, ди джей и скейтър Досю Амуджев. Как и защо е решил да стане реставратор на 50 години, как се възстановява и как се окепазява една книга, кои са най-ценните издания, минали през ръцете му, и още в разговора с него. Преди това, в нашата си част, обичайните ни словесни изблици са посветени на пътуваща сянка, пътуващ Светослав и писма до една госпожа. Бонус: казваме нещо, което си заслужава (и все още е актуално).

    Някои от книгите, които споменаваме:

    Viber канал „Поезия на крак“, създаден и куриран от Албена Тодорова

     

    Ето ги и стихотворенията от Ева Липска в превод на Вера Деянова:

    Огледало

    Скъпа госпожо Шуберт, случва се да видя

    в огледалото Грета Гарбо. Все повече прилича 

    на Сократ. Причината е може би пукнатина в стъклото.

    Пропукалото се око на времето. А може да е само от звездата, 

    която лае в местния бездарен водевил.

     

    Глупостта

    Скъпа госпожо Шуберт, от дълго време 

    наблюдавам глупостта. Световен бестселър. Опъва 

    мишци в токсичния салон. Степер. Гири.

    Щанги. Уверена в себе си кондиция. Съществувала е 

    още преди да се роди. Свещената икона 

    мускули. Бъбрива като пискюл от думи 

    над хроничен допинг.

     

    Език

    Скъпа госпожо Шуберт, пиша Ви на полски.

    Странен език. Залепва за небцето.

    Налага се непрекъснато да се превежда 

    на чужди езици. Понякога е с невзрачен дъх и има вкус 

    на апатична горчица. Случва се да се развърже 

    в любовта. Помните ли онзи лексикален 

    световъртеж, когато тичахме по плажа, а дъждът 

    отмиваше останките от говор по устата ни?

     

    Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com

    *Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 3.0 License

    За литературните награди (с Амелия Личева и Йоанна Елми)

    За литературните награди (с Амелия Личева и Йоанна Елми)

    Честит юли с този жежък епизод на подкаста! В него си говорим за литературните награди с поетесата и литературен критик Амелия Личева и писателката Йоанна Елми в опит да разберем как точно се дават тези награди, какви хора ги дават, кои книги ги заслужават, какво е да си в жури за награди, защо в България обсъждането на литература е така гальовно и всички взаимно се дундуркат, и още в интервюто. Преди това, в нашата част, е още по-жежко, защото нищим четива от смът/еротичния спектър и четем възхитително огнено стихотворение от 18-ти век. Приятно слушане!

    Някои от книгите, които споменаваме:

    Епизода на „Бележка под линия“ за наградите за превод може да чуеш тук

    Предложенията на Стефан Русинов за промени в статута на Национална награда „Христо Г. Данов“ са тук

    Повече информация за инициативата на Йоанна „След часовете“ ще намериш тук

     

    Ето го и стихотворението „Тигърът“ от Уилям Блейк в превод на Спас Николов:

    Тигре, Тигре, жива жар,

    лумнал полунощен звяр,

    кой ум вечен разчерта

    твойта стръвна красота?

     

    Кой ти взора разгоря?

    Кой си с огъня игра?

    Кой издън юдол дълбок

    смя да литне на възбог?

     

    Кой пресука с две ръце

    твойто жилесто сърце?

    То на длан ли затуптя?

    И нима не трепна тя?

     

    Чий бе чукът? Кой кова

    кръвожадната глава?

    Кой те в жупела с ръжен

    шари, ужас нажежен?

     

    Стрелометните звезди

    като плувнаха в сълзи,

    кой със смях твори те? Кой?!

    А, Агнеца? Пак ли той?

     

    Тигре, Тигре, жива жар,

    лумнал полунощен звяр,

    кой ум дързък разчерта 

    твойта стръвна красота?

     

    Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com

    *Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 3.0 License

    Специален епизод: Поезия отвъд смъртта (с Нели Недева-Воева и Пенчо Попов-Чугра)

    Специален епизод: Поезия отвъд смъртта (с Нели Недева-Воева и Пенчо Попов-Чугра)

    Добре дошли в специалния ни епизод, посветен на легендарния поет и музикант Димитър Воев, чието творчество продължава да ни вълнува, възпитава и обогатява и до днес. Как и защо създаденото от Воев устоява на теста на времето и намира все повече нови почитатели, как е писал стиховете си, кои са били любимите му книги и автори, как близките му поддържат литературното му наследство и ще има ли най-сетне балет по негови текстове ще научите в интервюто със съпругата му Нели Воева и близкия му съратник Пенчо Попов-Чугра. Направихме този епизод, защото вярваме, че творчеството на Димитър Воев е феномен в родното литературно поле, и бихме искали повече хора да го опознаят и оценят. Както във всяка специалка, нашите брътвежи са минимални. Приятно слушане!

    Специално благодарим на г-н Петър Миланов, председател на фондация „Димитър Воев - Нова Генерация“. 

    Някои от книгите, стиховете, песните и събитията, които споменаваме:

     

    И поемата на Димитър Воев, която четем:

    Отвъд смъртта

    Кажи имената

    на твойта игра,

    създадена в моята 

    детска кутия.

     

    До утре ще бъда

    твой верен слуга,

    а после нагоре

    ще се издигна. Сам.

     

    Аз виждам отвъд смъртта

    за себе си и мен.

     

    Природата чука 

    на мойта врата.

    С усмивка перверзна

    крилете ми вдига.

     

    Така ще прекараме

                          вечерта,

    обвити в кълбото

    на древните сили в любовта.

     

    Когато достигнах ръба на скалата,

    наведох се и видях кръга,

    във който империи черни и златни

    летяха под мен сега.

     

    Едно малко бяло

    над мен се усмихна и каза: „Време е!“. 

    Добре, идвам с вас.

    Премахвайки времето.

     

    Кафеза на моите спомени

    бързо отключих, защото ненужни са.

    Изпразних старата кошница, която бях

    самата аз.

     

    Отново едно малко бяло

    над мен се усмихна и каза: „Не се бави!“.

    Добре, идвам с вас,

    убивайки времето.

     

    Аз виждам отвъд смъртта.

    Не мога без теб в нощта.


    Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com

    Музиката в епизода е „Тъмна земя“ на група „Нова генерация“ и я използваме с любезното съдействие на Нели Недева-Воева.

    Критично за литературната критика (с Олга Николова и Митко Новков)

    Критично за литературната критика (с Олга Николова и Митко Новков)

    Ето го епизод 19! Извадихме страшен късмет със страшни гости по страшна тема: не-пип-че-бум-чe-пляс а.к.а литературната критика в нашата мила територия. Каква е задачата на критиката, какви трябва да са литературните критици, защо няма добра текуща критика, защо никой не смее да скастри българските автори и защо издателите не ги е грижа за критиците, какво мислят професионалистите за любителската критика и защо като цяло литературата ни е в унес? По всички тези въпроси си говорим откровено с Олга Николова и Митко Новков. Епизодът е по-дълъг от обикновено, но разговорът си струва всяка минута.

    В нашата част: Мишо за пореден път успешно се е сборил с адски дебела, но за сметка на това адски завладяваща книга, посветена на края на Руската империя, а Вил има вземане-даване с една от първите български анархистки, големия и непрежалим Дейвид Фостър Уолъс и човеколюбивия Дани Радичков. В „Пет минути поезия, че да не ви стане лошо“ четем стихотворение на Марк Странд (вижте го по-долу в бележките).

    ВАЖНО! 10/42: Отворено писмо от преводачи на художествена литература Прочете и разпространете! 

    Важна бележка: Един месец след излизането на писмото единствените пичовски издателства, изказали открита подкрепа за спасяване на преводаческата професия, са „Лист“, „Жанет-45“, „Фама“ и „Точица“. Благодарим им <3

    Някои от книгите и статиите, които споменаваме:

    Казваме по някоя дума и за Нортръп Фрай, Бернар Пиво, Марсел Райх-Раницки, Цветан Стоянов, Кирил Кръстев, Сирак Скитник, Георги Каприев, Иван Паспаланов, Елена Алексиева, Овидий и Конфуций.

     

    Нещo, коeто си заслужава:

    Дигитален литературен часовник

     

    И стихотворението на Марк Странд в превод на Катя Митова:

    Ядене на поезия

    От крайчетата на устата ми тече мастило.

    Няма по-щастлив от мен.

    Аз ям поезия.

    Библиотекарката не вярва на очите си.

    Пристъпва с тъжен поглед и

    крие ръцете си в роклята.

    Стиховете са изядени.

    Светлината помътнява.

    По стълбите откъм мазето се качват кучета.

    Идат оцъклени,

    русоноги като огън от сухи съчки.

    Библиотекарката, горката, ридае. Тропа с крака.

    Нищо не разбира.

    Когато падам на колене и близвам ръката ѝ,

    тя изпищява. 

    Аз съм нов човек.

    Изръмжавам срещу нея, лая.

    Лудувам радостно из книжната тъма.

     

    Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com

    *Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 3.0 License

    От страница на сцена (с Василена Радева)

    От страница на сцена (с Василена Радева)

    Честита нова среща, нова Коледа и Нова година! Ние пак сме тук, след малка скатавка, понеже сме хора и нямаме шефове. За подобаващ завършек на 2022 г. решихме да си поговорим с театралния режисьор Василена Радева за това как книгите оживяват на сцена. На какви предизвикателства се натъква един режисьор при превръщането на книги в постановки, как се създава театрален език, какъв е творческият процес, как се прави постановка с хора със специални потребности, къде е театърът за тийнове и още въпроси и отговори в интервюто. Преди това в нашата класическа част: какви книги ни избраха хората от Инстаграм и как ги понесохме, а в „5 минути поезия, че да не ви стане лошо“ Вилчето пламти по едно луксозно поетично тяло. Не е зле като за капак на една добра година за нашия подкаст. Чакаме ви догодина пак, а междувременно не се поддавайте на празнична треска и просто си отдъхнете като едни заслужили артисти.

    Ето и някои от книгите и спектаклите, които споменаваме в епизода:

    Повече информация за проектите на Паник бутон театър ще намериш тук и тук. Билети за актуалния им спектакъл ще намериш тук

    И стиховете на Скриба са тук, разбира се: 

    Майсторства

    Майсторството да вали,

              да капе,

    да почуква по покрива

             празнично.

             Възбудата,

    тихата радост да се събудиш рано,

    в четири часа сутринта,

    когато се зачеват думите и ритъма,

    заедно със дъжда.

             Възбудата

    тихата радост да си дъжд

    и да почукваш

             по покрива

                    мерно.

     

    Повторение с ударения

    Уважаеми читатели,

    уважаеми слушатели,

    зрители от всички страни,

    социално смрежени—

                  непротивовълшебствувайте !

     

    Готов ли си?

    Готов ли си

    да се събудиш малък,

                 малък и глупав,

    и да започнеш всичко отначало?

    Готов ли си

    да се събуждаш рано,

                 сутрин рано,

    всеки път, като за първи път?

    Готов ли си

    да се събудиш смел

                 и щедър?

    Готов ли си,

    добри юначе?

     

    Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com

    *Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 3.0 License

    Специален епизод: Книжарница за една книга (с Йордан Д. Радичков)

    Специален епизод: Книжарница за една книга (с Йордан Д. Радичков)

    Добърден! В този специален епизод на подкаста ви срещаме със съдържателя на единствената по рода си в България (че и в Европа) книжарница за една книга – писателя Йордан Д. Радичков. Как му е щукнала тази невероятна анти-бизнес идея, успява ли поне да излезе на нула, как подбира книгите, които да покани в книжарницата си, за какви други цели му служи тя и изобщо как минават часовете му с и без навалица на улица „Върбица“ номер 8 в София научаваме от зашеметяващия разговор с него. Предварително се извиняваме на всички за нашите некохерентни цвиления. Епизодът се отличава с елементи на абсурдност, но това не попречи да се получи пълен чук. Липсват нашите брътвежи в началото, което вероятно е за добро. Насладете се на този невероятен и стремителен разговор сега!

    Някои от книгите, проектите и събитията, които споменаваме:

    One Book Bookstore е на ул. „Върбица“ 8 в София, тук и тук

    Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com

    *Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 3.0 License

    Лечебната сила на четенето (с доц. д-р Дончо Донев)

    Лечебната сила на четенето (с доц. д-р Дончо Донев)

    В този епизод на подкаста търсим пресечната точка между четенето и въпросите на душата заедно с един от авторите на първия български наръчник за консултанти по библиотерапия. Когато поканихме доц. Донев, си въобразявахме, че ще си говорим за нещо екзотично, едва ли не езотерично. За щастие се оказа тъкмо обратното, защото 1) библиотерапията не е поредна хипстърска измислица на нашето съвремие и 2) постига съвсем реални резултати. А след записа си казахме, че това е може би един от най-добрите ни епизоди. Какво точно представлява библиотерапията, как се става консултант, къде можем да посетим терапевтична сесия и как четенето може да „лекува“, чуйте в интервюто с Дончо Донев.

    Преди това в частта на водещите: Мишо отново влиза с мега тежко четиво за бруталното унищожение на хиляди детски животи, докато Вил препуска във фентъзи света на играта Dungeons and Dragons. В „Пет минути поезия, че да не ви стане лошо“ четем стихотворение от турския поет/електроинженер Гьокченур Челебиоглу (виж го по-долу).

    Някои от книгите, които споменаваме:

    Препоръчани събития:

    Изпълнение на Дамски камерен хор „Библиофония“ 

    И стихотворението на Гьокченур Ч. от сборника „Паметник на неизразимото“ на издателство „Small Stations Press“ в превод на Людмила Миндова:

    Паметник на неизразимото

    два срещуположни прозореца, отворени, за да стане течение

    върху потния ми корем Краткото лято на анархията

    ти лежиш до мен като откършен клон от дървото на юда

    така красива, така крехка, като истанбул

    докато вятърът повдига завесата

    птицата, която тъкмо е влязла,

    излита отново през другия прозорец

    непонятният миг на чистата красота

    се разпръсква в езика като дълги светлини в нощта

    като щастието и празнотата, която оставя след себе си

    на чудото му трябват зрители

    трудно е да си единствен свидетел

    на миг, който няма да се повтори никога

     

    Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com

    *Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 3.0 License

    Теория на качественото четене (с Александър Шпатов)

    Теория на качественото четене (с Александър Шпатов)

    Темата на този епизод е толкова фундаментално свързана с нашия подкаст, че може би трябваше да я разнищим още в първия епизод. Но и 14 епизода по-късно тя е все така необходима и някак неочаквана. Гостува ни писателят, юристът и литературният разхождач Александър Шпатов, чийто научен интерес е дълбоко залегнал в съвременните читателски практики и по-точно в теорията на четенето (да, има такава теория). Как сме били научени да четем и как четем сега, какво ще рече качествено четене и как да го постигнем, какъв е проблемът с четенето от екран, как ни помагат и как ни пречат дигиталните технологии в читателския процес, изобщо четене ли му е майката и още много интригуващи въпроси в интервюто със Сашо.

    Преди това, в нашата си част, обичайното споделяне на четива: спомени от махала и спомени от война, поднесени от Мишо, и щипка средновековен японски хорър от Вил. В рубриката-вечен-чук „Пет минути поезия, че да не ви стане лошо“ четем две порязващи стихотворения от полския поет Адам Загаевски в превод на епичната Силвия Борисова (виж ги по-долу).

    Някои от книгите и статиите, които споменаваме:

    Книги за четенето, препоръчани от нашия гост: 

    ЧитАлнЯта е в градинката пред Народния театър „Иван Вазов“ и тук

    Една от литературните разходки в предаването „Библиотеката“ - останалите ще намерите в този архив

     

    И двете стихотворения на Адам Загаевски от сборника „Невидима ръка“ на издателство за поезия „Да“ в превод на Силвия Борисова:

    Референдум

    В Украйна провеждаха референдум

    за независимостта.

    В Париж беше мъгливо, синоптиците 

    предсказваха мрачен и хладен ден.

    Усещах гняв към себе си, към моя 

    тесен, оплетен живот.

    Сена се задушаваше в крайбрежните си стени.

    Във витрините на книжарниците беше изложено 

    новото издание на Шопенхауер

    “Douleurs du monde”.

    Парижани сновяха из града, 

    скрити в топлите си палта.

    Мъглата влизаше в устите, в дробовете, 

    сякаш въздухът плачеше 

    и разказваше за себе си, за студа на утрото, 

    за това колко е дълга нощта 

    и колко безмилостни биват звездите.

    Пътувах с автобус към Бастилията, 

    разрушена преди двеста години, 

    и се мъчех да чета стихове, 

    но нищо не разбирах.

    Това, което ще дойде, ще бъде невидимо 

    и леко.

    Това, което е, все се люшка между иронията 

    и страха.

    Това, което оцелее, ще бъде синьо 

    като окото на гилотината.

     

    Ако Русия

    Ако Русия беше основана 

    от Анна Ахматова, ако 

    Манделщам беше законодател, 

    а Сталин само второстепенен 

    герой в изчезнал грузински 

    епос, ако Русия съблечеше 

    наеженото си мечешко руно, 

    ако можеше да живее в думи, 

    а не в юмрук, ако Русия, ако Русия…

     

    Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com

    *Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 3.0 License

    Що е то книжен маркетинг (с Александър Кръстев)

    Що е то книжен маркетинг (с Александър Кръстев)

    В този епизод на подкаста ни гостува Александър Кръстев, основател на най-голямата онлайн платформа, насърчаваща четенето - „Аз чета“ (azcheta.com), и на дигитална агенция Bookmark. Поканихме го, за да ни разкаже за тънкостите на книжния маркетинг, защо е важен, как трябва да се прави и как не трябва, защо някои издатели бягат от маркетинга на книги като дявол от тамян, как авторите сами да се маркетират, каква е разликата между автор и писател, защо „Аз чета“ е провал (не на майтап) и още. Преди разговора ни с него ние двамата бърборим за супервъздействащия сборник с разкази „Изгнанието и царството“ от Албер Камю (най-скоро издаден от „Фама“ през 2010, за жалост изчерпан) и прелюбопитната колекция от работните навици и чудати ритуали на над 100 забележителни хора на изкуството Daily Rituals: How Artists Work от Мейсън Къри. Този път нямаме препоръка, нито похвала, но за сметка на това в „5 минути поезия, че да не ви стане лошо“ четем второто стихотворение от „Пазачът на стада“ на фамозния Фернандо Песоа в превод на Румен Стоянов (виж го по-долу).

    Някои от книгите, които споменаваме:

    Ако имате нужда от съдействие с популяризирането на книгата си, можете да се обърнете към Алекс и екипа му на alex@azcheta.com и editors@azcheta.com

    И стихотворението от Фернандо Песоа в превод на Румен Стоянов:

    Из „Пазачът на стада“

    II

    Бистър като слънчоглед е погледът ми

    Имам навика из пътища да ходя, 

    Гледайки наляво и надясно, 

    А понякога назад...

    И каквото виждам всеки миг,

    Никога по-рано аз не съм го виждал,

    И знам отлично да го забележа...

    Умея да притежавам същностното изумление 

    На дете, което при раждането

    Забелязва, че наистина се е родило…

    Всеки миг усещам се роден

    За новостта извечна на Света…

    Вярвам в света като маргаритка,

    Защото аз го виждам. Ала не си го мисля,

    Защото мисленето е неразбиране…

    Светът не е направен да го мислим

    (Мисленето е да те болят очите),

    Но да го гледаме и да сме съгласни…

    Нямам философия: имам сетива…

    И за Природата говоря не защото знам какво е,

    А защото я обичам и я обичам затова,

    Че обичащ никога не знае какво обича,

    Нито знае защо обича, ни какво е обич…

    Обичта е вечната невинност,

    И единствената невинност е немисленето…

     

    Приемаме впечатления и препоръки на chetenemuemaikata@gmail.com

    *Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 3.0 License

    Превод в ефир: Политическа естрада и народен цирк

    Превод в ефир: Политическа естрада и народен цирк
    Защо се бавят ваксините? И как обясненията на властта си противоречат. Какво правят хората, когато страдат? Отговорът дава Десислава Атанасова: отиват при Борисов. Запее ли се такава политическа естрада - идват избори. В този смисъл БСП направо заговориха за любов. И още: какво е народен цирк?
    Logo

    © 2024 Podcastworld. All rights reserved

    Stay up to date

    For any inquiries, please email us at hello@podcastworld.io